Какво е мелазма? Причини, симптоми, лечение и как да изсветлим пигментните петна

Имаш симетрични кафяви или сиво-кафяви петна по бузите, челото, носа или над горната устна, които потъмняват през лятото и се връщат дори след като са избледнели?

Възможно е да става въпрос за мелазма – хронично и склонно към повторна поява нарушение на пигментацията.

Мелазмата не е просто натрупан на повърхността пигмент. При нея меланоцитите – клетките, които произвеждат меланин – реагират прекомерно на стимули като UV лъчи, видима светлина, хормонални промени и възпаление. В процеса участват още оксидативен стрес, промени в кожната среда, кръвоносните съдове и клетъчната комуникация. Затова един „избелващ“ продукт рядко е достатъчен.

В тази статия ще научиш:

• как изглежда мелазмата;

• защо се появява;

• как се различава от други пигментни петна;

• кои фактори я влошават;

• кои активни съставки имат най-добра научна подкрепа;

• как да изградиш щадяща рутина;

• защо резултатите изискват постоянство и поддържаща грижа.

Какво е мелазма?

Мелазмата е придобито, хронично и често рецидивиращо нарушение на пигментацията, което се проявява като плоски кафяви, сиво-кафяви или по-тъмни петна най-често по изложените на светлина части на лицето.

Обикновено петната са:

• симетрични;

• с неправилна форма;

• с плавни или неясно очертани граници;

• разположени по бузите, челото, носа, горната устна или брадичката;

• без болка, сърбеж и лющене.

Мелазмата засяга предимно жени и се среща по-често при хора с по-тъмни фототипове, но може да се развие при всеки пол и цвят на кожата. Тя е доброкачествено състояние, но може да оказва сериозно влияние върху самочувствието и качеството на живот.

Мелазма и хлоазма едно и също ли са?

Терминът хлоазма традиционно се използва за мелазма, която се появява по време на бременност, поради което често се нарича „маска на бременността“.

Днес терминът мелазма се използва по-широко и включва състоянието независимо дали е свързано с бременност, хормонална терапия или други фактори.

Как се образува мелазмата?

Меланинът се произвежда от клетки, наречени меланоцити. В тях ензимът тирозиназа участва в превръщането на аминокиселината тирозин в пигмент.

При здрава кожа този процес се регулира според нуждите на организма. При мелазма меланоцитите стават прекалено активни и реагират по-силно на определени стимули.

Механизъм на образуване

1. Генетична и индивидуална предразположеност

↓

2. UV лъчи, видима светлина, хормони, възпаление или други стимули

↓

3. Освобождаване на сигнали, активиращи меланоцитите

↓

4. Повишена активност на тирозиназата

↓

5. Засилено производство на меланин

↓

6. Прехвърляне на повече меланозоми към кератиноцитите

↓

7. Натрупване на пигмент в епидермиса и понякога в дермата

↓

8. Видими кафяви или сиво-кафяви петна

Съвременната наука показва, че мелазмата не се свежда единствено до „повече тирозиназа“. В засегнатата кожа могат да участват хронично фотоувреждане, оксидативен стрес, промени в базалната мембрана, увеличена съдова активност и комуникация между меланоцити, кератиноцити, фибробласти и мастоцити. Това обяснява защо състоянието може да бъде устойчиво и да се връща след привидно успешно изсветляване.

Как изглежда мелазмата?

Мелазмата обикновено изглежда като:

• светлокафяви до тъмнокафяви петна;

• сиво-кафяви участъци при по-дълбоко разположен пигмент;

• симетрични петна от двете страни на лицето;

• неравномерни, но сравнително плавно очертани зони;

• плоска кожа без промяна в релефа.

Тя обикновено не причинява:

• пъпки;

• мехури;

• ранички;

• сърбеж;

• болка;

• активно лющене;

• надигане на кожата.

Ако пигментното образувание е релефно, кърви, образува коричка, сърби, боли или бързо променя формата и цвета си, то не трябва автоматично да се приема за мелазма.

Как изглежда мелазмата в различните стадии?

Начална мелазма

В началото могат да се появят:

• леко неравномерен тен;

• бледокафяви сенки по бузите или челото;

• потъмняване над горната устна;

• петна, които са видими само при определено осветление;

• усилване на пигментацията през лятото.

В този етап мелазмата лесно може да бъде объркана с тен, лунички или следи от възпаление.

Лека мелазма

Петната са по-видими, но заемат ограничени участъци. Обикновено са светлокафяви и симетрични.

Умерена мелазма

Пигментацията обхваща по-голяма част от бузите, челото или зоната около устата. Контрастът между петната и околната кожа е по-силен.

Изразена мелазма

Петната могат да се сливат в по-големи зони, да бъдат тъмнокафяви или сиво-кафяви и да се повлияват трудно само от козметична грижа.

Степента на видимост не показва непременно колко дълбоко е разположен пигментът. По-тъмното петно не винаги е по-дълбоко, а по-светлото не винаги е лесно за повлияване.

Как изглежда мелазмата при светла кожа?

При по-светла кожа тя обикновено изглежда:

• светло до среднокафява;

• по-топла на цвят;

• ясно различима от околния тен;

• по-видима след слънчево излагане.

Възможно е пигментацията да изглежда червеникаво-кафява, ако има и възпаление или съдова компонента.

Как изглежда мелазмата при по-тъмна кожа?

При по-тъмни фототипове петната могат да бъдат:

• тъмнокафяви;

• сиво-кафяви;

• пепеливи;

• по-слабо разграничени от околната кожа;

• по-устойчиви след възпаление и дразнене.

Видимата светлина има особено значение за образуването и поддържането на пигментация при по-тъмни фототипове. Именно затова оцветените слънцезащитни продукти с железни оксиди могат да бъдат по-подходящи от неоцветен SPF, когато целта е допълнителна защита от видима светлина.

Къде най-често се появява мелазмата?

Центрофациална мелазма

Най-разпространеният модел. Засяга:

• централната част на челото;

• носа;

• бузите;

• горната устна;

• брадичката.

Маларна мелазма

Засяга основно:

• горната част на бузите;

• скулите;

• понякога носа.

Мандибуларна мелазма

Засяга:

• долната част на бузите;

• линията на челюстта.

Този модел е по-рядък и пигментацията по челюстта не трябва автоматично да се определя като мелазма, защото може да има друга причина.

Екстрафациална мелазма

По-рядко пигментацията може да се появи върху:

• шията;

• деколтето;

• предмишниците;

• други хронично изложени на светлина зони.

  
  

Видове мелазма според дълбочината на пигмента

Традиционно мелазмата се разделя на епидермална, дермална и смесена. На практика границите между тези типове не винаги са напълно ясни.

Епидермална мелазма

Пигментът е разположен предимно в епидермиса.

Обикновено петната изглеждат:

• кафяви;

• сравнително ясно очертани;

• по-контрастни.

Този тип често се повлиява по-добре от локални депигментиращи средства.

Дермална мелазма

Част от пигмента се намира по-дълбоко в дермата, често след нарушаване на структурата около базалната мембрана и поглъщане на меланина от макрофаги.

Петната могат да изглеждат:

• сиво-кафяви;

• синкаво-сиви;

• по-размити.

По-дълбокият пигмент обикновено се повлиява по-бавно.

Смесена мелазма

Съдържа едновременно епидермален и дермален компонент. Това е често срещана форма.

Важно уточнение

Лампа на Wood може да помогне при оценката на някои пигментни изменения, но не дава напълно надеждна информация при всеки фототип и не трябва да бъде единствената основа за определяне на дълбочината или прогнозата.

Кой е по-застрашен от мелазма?

Мелазма може да се развие при всеки, но рискът е по-висок при:

• жени в репродуктивна възраст;

• бременност;

• фамилна предразположеност;

• по-тъмни фототипове;

• живот в слънчев климат;

• често и продължително излагане на UV лъчи;

• прием на определени хормонални лекарства;

• предходна мелазма;

• кожа, склонна към пигментация след възпаление.

Мелазмата се среща и при мъже. При тях светлинното излагане и генетичната предразположеност могат да бъдат особено значими.

Какви са причините за мелазма?

При мелазма обикновено няма една-единствена причина. По-често тя е резултат от взаимодействие между предразположеност и отключващи фактори.

Генетична предразположеност

Фамилната история е честа. Ако близки роднини имат мелазма, вероятността кожата да реагира с подобна хиперпигментация е по-висока.

Генетиката не означава, че мелазмата задължително ще се появи. Тя определя чувствителността на кожата, а светлината, хормоните и други фактори могат да отключат видимото състояние.

UV лъчи

UVA и UVB лъчите стимулират меланоцитите, засилват оксидативния стрес и поддържат фотоувреждането. UV излагането е сред най-добре установените фактори за поява, влошаване и повторно активиране на мелазма.

Видима светлина

Видимата светлина, включително високоенергийната част на видимия спектър, може да стимулира продължителна пигментация, особено при по-тъмни фототипове.

Стандартният SPF показва основно защитата срещу UVB и не казва достатъчно за защитата от видима светлина. Оцветените формули с подходящи пигменти, най-често железни оксиди, могат да осигурят допълнителна защита.

Хормонални фактори

Мелазмата може да се появи или влоши:

• по време на бременност;

• при прием на орални контрацептиви;

• при някои хормонални терапии;

• при индивидуална чувствителност към естрогенови и прогестеронови сигнали.

Това не означава, че всеки човек с мелазма има хормонално заболяване или че задължително трябва да изследва всички хормони.

Възпаление и раздразнение

Раздразнението освобождава възпалителни медиатори, които могат да стимулират меланоцитите. Затова агресивната грижа, прекомерното ексфолиране и неправилното комбиниране на активи могат да направят мелазмата по-видима.

Оксидативен стрес

Свободните радикали, образувани под влияние на UV лъчи, замърсяване и възпаление, могат да участват в активирането на меланогенезата.

Лекарства и фотосенсибилизация

Определени лекарства могат да повишат чувствителността към светлина или да предизвикат други форми на пигментация. Не всяко петно, появило се след започване на медикамент, е мелазма.

Не спирай предписано лекарство самостоятелно. Обсъди вероятната връзка с лекаря, който го е назначил.

Има ли връзка между мелазмата и нарушената кожна бариера?

Мелазмата не е просто заболяване на кожната бариера. Въпреки това хроничното фотоувреждане и дразненето могат да променят средата, в която функционират меланоцитите.

Нарушената бариера:

• увеличава чувствителността;

• прави активните съставки по-трудни за понасяне;

• улеснява възпалението;

• повишава риска от поствъзпалителна пигментация;

• затруднява постоянната употреба на терапията.

Следователно възстановяващият крем не „лекува“ директно мелазмата, но може да направи цялостния режим по-ефективен и устойчив.

Какво влошава мелазмата?

Недостатъчна фотозащита

Нанасянето на малко количество SPF само сутрин не гарантира достатъчна защита за целия ден.

Значение имат:

• нанесеното количество;

• равномерното покритие;

• повторното нанасяне при продължително излагане;

• изпотяването;

• изтриването;

• престоят до прозорци;

• директното слънце;

• защитата чрез шапка и сянка.

Използване само на неоцветен SPF

Неоцветеният SPF може да бъде отличен срещу UV лъчите, но при мелазма защитата от видима светлина също може да има значение. Оцветените продукти с железни оксиди са практичен начин за разширяване на фотозащитата.

Прекалено агресивна рутина

Възможни грешки са:

• ежедневни силни киселини;

• груби скрабове;

• чести домашни пилинги;

• ретиноид всяка вечер без адаптация;

• няколко дразнещи продукта в една рутина;

• продължаване на активите въпреки парене и зачервяване.

Стискане и механично дразнене

Стискането на пъпки, триенето, грубото почистване и честото търкане могат да предизвикат възпаление и нова пигментация.

Непоследователна грижа

Мелазмата не се повлиява надеждно от продукт, използван само няколко пъти седмично без ясна схема. Резултатът зависи повече от постоянството за месеци, отколкото от кратък агресивен курс.

Процедури без правилен подбор

Химични пилинги, лазери, светлинни устройства и микронидлинг могат да имат място в професионалния подход, но могат и да провокират възпаление и допълнителна пигментация.

Рискът зависи от:

• вида на процедурата;

• използваните параметри;

• фототипа;

• активността на мелазмата;

• сезона;

• подготовката на кожата;

• последващата фотозащита;

• опита на специалиста.

Консенсусните препоръки подчертават, че процедурите трябва да се подбират индивидуално и обикновено са допълнение, а не заместител на фотозащитата и локалната терапия.

Може ли топлината да влоши мелазмата?

Много хора съобщават влошаване при горещо време, сауна, парна баня или работа в силно нагрята среда. Биологично е възможно топлината да влияе чрез възпалителни и съдови сигнали, но доказателствата са по-ограничени от тези за UV и видимата светлина.

Затова е по-точно да кажем:

Няма нужда да избягваш всяка топла среда. Следи дали при теб има ясна и повтаряща се връзка.

Какво НЕ е мелазма?

Мелазмата не е общо название за всички кафяви петна.

Тя не е задължително:

• поствъзпалителна хиперпигментация;

• слънчево лентиго;

• лунички;

• пигментен невус;

• себорейна кератоза;

• контактен дерматит;

• гъбична инфекция;

• белег;

• рак на кожата.

Различните пигментни изменения могат да изглеждат сходно на снимка. Диагнозата зависи от разположението, симетричността, историята, развитието и клиничния преглед.

Как се диагностицира мелазмата?

Диагнозата обикновено се поставя от дерматолог чрез:

• клиничен преглед;

• оценка на разположението и симетрията;

• история на появата;

• връзка с бременност, хормони и слънце;

• дерматоскопия;

• при нужда лампа на Wood;

• рядко допълнителни изследвания или биопсия, ако диагнозата е неясна.

Снимката в интернет не е достатъчна за сигурна диагноза, защото някои пигментни заболявания, медикаментозни реакции и кожни образувания могат да наподобят мелазма.

Може ли мелазмата да се излекува напълно?

Мелазмата може да избледнее значително, а при някои хора да стане почти незабележима. Въпреки това тя се счита за хронично и склонно към рецидив състояние.

По-точната цел е:

• контрол на активността;

• намаляване на контраста;

• ограничаване на новия пигмент;

• удължаване на периодите без влошаване;

• поддържане на резултата.

Обещанието за „пълно и окончателно премахване“ не е реалистично за всеки човек. Дори след добър резултат кожата може отново да реагира на светлина, хормонални промени или възпаление.

Защо мелазмата се връща?

Рецидивът може да настъпи, защото изсветляването на видимия пигмент не премахва напълно склонността на кожата да го произвежда.

Най-честите причини са:

• продължаващо UV излагане;

• липса на защита от видима светлина;

• непоследователна употреба на SPF;

• спиране на поддържащата грижа;

• хормонални промени;

• ново раздразнение или възпаление;

• прекалено агресивна процедура;

• неправилно разпознат вид пигментация;

• недостатъчно време за действие на терапията.

Защо SPF сам не е достатъчен?

SPF е основата на контрола, но не премахва вече натрупания меланин и не блокира всички вътрешни сигнали, които участват в мелазмата.

Затова обичайният подход включва:

1. ограничаване на новите светлинни стимули;

2. намаляване на сигналите към меланоцитите;

3. потискане на производството на меланин;

4. ограничаване на прехвърлянето му към околните клетки;

5. постепенно премахване на вече пигментираните повърхностни клетки;

6. намаляване на възпалението;

7. поддържане на здрава бариера.

SPF предотвратява част от новото влошаване. Депигментиращите съставки работят по останалите етапи.

Защо активните съставки понякога не дават резултат?

Не е поставена правилна диагноза

Петното може да не е мелазма или да има смесен произход.

Използва се само една съставка

Мелазмата има сложен механизъм. Една съставка може да действа само върху част от процеса.

Продуктът се използва непостоянно

Случайната употреба не поддържа стабилно действие.

Не е минало достатъчно време

Кожата трябва постепенно да ограничи новото производство и да изведе вече натрупания пигмент към повърхността.

Има постоянно ново светлинно излагане

Дори добрата формула трудно компенсира ежедневното стимулиране на меланоцитите.

Рутината дразни кожата

Раздразнението може да поддържа възпалението и да създава допълнителна пигментация.

Формулата или концентрацията не са подходящи

Наличието на дадена съставка в INCI не гарантира клинично значимо действие. Имат значение концентрацията, стабилността, системата за доставка, взаимодействието между съставките и поносимостта.